Тръгна Си
О, далечна,
звездна, вечна…
Любовта ми, грешна,
понеси я към ада с теб ,нечесна.
Върви, вземи ,срежи
от сълзите ми дъжд ще завали!
Режи, гори, унищожи-
Кранчето на добротата спри.
Понеси се на крилата на нощта,
дари ме със онази самота ,
край на Странната веселба ,
дойде началото на края на съня.
…
Розите кървят излъгани,
младите- изнемощели и прегърбени ,
неспособни с любов да бъдат обгърнати
и дават лесно да бъдат Те прегърнати.
Таньо Милкович
Стари травми
Седя пленен в клетка с отворена врата,
искам да изляза и да полетя ,
да докосна всяка блестукаща звезда
и да усетя пак топлината на Света.
Небесата са пред мен , но не мога да летя.
Дни и нощи в клетката седя,
спомени тежки не ми дават мира и аз вървя
из тясна клетка с отворена врата
Крилата през нощта най-болят,
осакатени , имам чувството , че понякога кървят
и вечно в клетката искат да стоят ,
защото спомени за травми стари тежат и ги държат
Но не физически , не ме болят
Размърдам ли ги леко -спомени кънтят .
Спомени как летя сред небеса
изпълнени с толкова фалшиви същества .
Таньо Милкович
Ела
Хвани ме миг преди да падна
и в ужасен гняв да се навлека !
Блесне в очите ми преди да мярна
мракът, разяждащ моята душа…
Ела преди да се подхлъзна
и очите си аз да избода ,
за да не видя повече света покварен
предпочитам да просто като пламък да замра.
И дай ръка преди да скоча
в океана на смъртна тишина,
и моята същност цяла
да изчезне, изгубена в тъмнина.
Ела и прегърни ме , миг преди да изсивея
и да загърбя всяка доброта !
Да изпепеля до пепел черна
лепкавата ми душа .
Моля, хвани ме миг преди да падна
дари на света ми светлина…
Изпепеляваща надежда жарка
попиваща се в сухата надежда към света.
Таньо Милкович