В името на природата
/ Разказ/
В далечните земи, в най-дълбоката част на гората, живеели малките феи на сътворението. Те създали малкото селце „Фелландия“. Всичко било толкова чисто, цветята цъфтели около красотата на гората, реките текли бистри и вълнуващи се, дървесата разлиствали светлозелените си клони и надничали в езерцата с листата си, пчели и пеперуди махали с крилца. Всичко било толкова вълшебно докато злите малки вещици се не появили и разрушили всичко, пуснали хората да замърсяват, да отсекат дърветата, да помрачат водата в реките и да накъсат цветята. Птичките престанали да пеят, пчеличките измрели, а пеперудите не можели да летят с опърпаните си крилца. Малките феи трябвало да напуснат селцето понеже животът там станал невъзможен.
-Какво ще правим сега? – попита разтревожено Аела, създателката на малкото селце в гората.
-Не се притеснявай Аела, всичко ще бъде наред – отговори и Дахия, феята на щастието и веселието.
-Но какво ще стане, ако никога не успеем да си върнем селцето? Нашия дом?? – Притеснено летяха близначките Елия и Фло – феите на деня и нощта.
-Успокойте се всички! Ние ще си върнем гората и ще спрем разрушаването на Земята! – извика най- храбрата фея – Париса, кралицата на феите.
Тя беше сигурна , че всичко ще се върне по старо му. Мина време и вещиците вече бяха замърсили гората нацяло, вече нямаше дървета или цветя, а изсъхнали стъбла, отпадъци и замърсен въздух.
-Хората са виновни за всичко това! – рече Париса
-Нека не ги обвиняваме, все пак вещиците ги омагьосаха – отговори ѝ Аела.
-Нека измислим план как да си върнем гората – извика Фло и така малките феи се замислиха как да си върнат гората, защото искаха да имат някакво бъдеще.
Феите изминаха дълги километри, като през цялото време мечтаеха и очакваха с нетърпение да се върнат вкъщи, в предишната Фелландия Стигнаха до пещерата на стария заек Феликс и влязоха навътре.
-Какво правите тук? Защо сте дошли толкова рано, още преди изгрев? – попита ги старецът.
-Дошли сме тук, за да ни помогнеш – отвърна Дахия
-За какво да ви помогна?
-Вещиците разрушиха селцето ни и замърсиха гората, искаме да разберем как да си върнем нашия дом и отново да заживеем спокойно – въздишаха тъжовно Елия и Фло.
-Разбира се, че ще ви помогна, но първо искам да ви дам един съвет – отвърна мъдрият стар заек.
– И какъв е той? – викнаха в един глас всички феи.
-Преди всичко трябва да работите в екип и да си помагате винаги, никога не се разделяйте, защото вашата сила заедно е най- могъща.
-Благодарим ти, дядо, ще бъдем винаги заедно – отвърна Париса.
Феичките обсъдиха съвета на заека, но решиха да поискат и второ мнение, понеже заекът не им каза какво точно да направят. И затова всички тръгнаха заедно към пчеличката Флин.
-С какво мога да ви помогна феички? – попита той.
-Здравей Флин! Дошли сме за малко мед от теб, понеже сме гладни – усмихна се Аела.
-Разбира се! Сега ще ви сложа една пита в кошничката.
Така Флин ги нахрани с медена пита.
-Благодарим ти за меда, Флин! – благодариха му феите
-Няма за какво момичета – отвърна Флин.
-Но имаме един въпрос, какъв съвет би ни дал, за да си върнем селцето и да изчистим гората? – попита го Дахия
Флин ги погледна и взе няколко снопа клечки:
-Виждате ли този сноп клечки? – попита ги Флин
-Да, виждаме го – отговориха момичетата
Така Флин се опита да ги счупи, но те останаха цели.
-Виждате ли, когато клечките са заедно, не се чупят, но когато са разделени, се чупят много лесно – каза им Флин и счупи една по една клечките.
-Това ни го каза и старият заек Феликс! – извика Фло.
-Точно така Фло, когато вие сте заедно сте по- силни от всякога, не се разделяйте! – отвърна Флин.
Момичетата му благодариха, тръгнаха си обратно по пътя и стигнаха до вълшебната гора. Една от вещиците ги видя и смръщи вежди:
-Какво правите тук? Нали замърсихме гората! Сега не можете да живеете в нашата гора, ще умрете от нечистия въздух и отровената вода– извика вещицата.
-Ние идваме, за да си върнем гората! – отвърнаха феите и съединиха силите си:
-Хайде момичета ще успеем! – насърчи ги Париса.
Тя изду бузи и размаха крилца, при което се образува буен вятър и задуха срещу вещиците, като направо ги насмете и те изхвърчаха от гората заедно с лошия въздух. Елеа направи дъжд, който изми всички отрови от листата на растенията. В същото време Аела пускаше стрелички в езерцата и реките, които стрелички елиминираха мръсотията във водата и я обновяваха. Фло накара цветята и дърветата да разцъфнат и да се разлистят отново. Дахия махна с пръчицата си и птичките запяха отново любовните си трели. Облаците изчезнаха и слънцето радостно надникна към обновената гора. Феите се хванаха за ръце и влязоха в селцето си насред гората. Около езерцето в средата на селото те изтанцуваха свой вълшебен танц, чрез който снеха магията от хората и те престанаха да замърсяват и унищожават, опомниха се и се разкаяха. Някои от людете дори не си спомняха какво са вършили, но когато феичките им разказаха цялата история, те искрено съжалиха за стореното.
Така те заедно победиха шестте вещици и премахнаха магията върху хората.
-Благодарим ви, че премахнахте магията на вещиците, не искахме да замърсим гората ви – извини се един от хората.
-Няма за какво да се извинявате, не беше ваша вината – отвърнаха му Фло и Елеа.
Така малките феи и хората изчистиха вълшебната гора и достроиха селцето, където сега живееха заедно – хора и феички, обединени от любовта си към чистата природа.
-Благодарим ви, че ни помогнахте – благодариха феите на хората.
-Е, няма за какво, нали вече ще живеем заедно в мир и щастие… – казаха хората. – Ще трябва да си помагаме и да се уважаваме.
-Да, в името на свежестта на гората и преснотата на водите, в името на всичко истинско и чисто – нека бъдем заедно. Така казаха и мъдрият заек и работливия Флин. – припомниха феичките.
И заживели в хармония и благоденствие.