Кафенето на ъгъла
Кафенето на ъгъла работеше от години,
всеки клиент беше специален гост
и често през стъклените витрини
се виждаше, щом някой вдигне тост.
Чаша билков чай ще си поръчам,
но нека не бъде подсладен,
за да не свиквам, когато потъвам,
да има кой да ме остави подслонен.
Днес нека бъде горещо кафе
да ми попари сетивата.
Как ми се иска да съм отново хлапе
и от плещите си да сваля вината.
От менюто избирам лимонада,
че имам нужда да ме освежи,
да пропъди от ума ми всяка досада
и да остави сърцето ми да твори.
Днес чувствам стомахът да къркори,
май ще бъде кифличка с мармалад…
Ще си напомня – който и да ме събори,
не ще се обръщам да гледам назад.
Ако ви е останало – едно парченце пай,
че постоянно бленувам да го опитам,
чудя се кой ще откъсне от своя рай,
да ми даде светлина, за да спра да се скитам?
Поръчката днес ще е мляко с какао,
беше ми любимата напитка като дете,
но с порастването- то се е видяло
как любовта се свива в твоето сърце.
А към него може ли да добавя един кроасан,
че чувствам, че имам нужда от сладост?
Чак сега разбрах, че най-големият армаган
е да имаш в живота си любов и радост.
Кафенето на ъгъла винаги ще бъде там
и всеки ден през него ще минават хора.
За някои – просто място, за други свещен храм,
то винаги ще служи за отмора.
За глътка въздух, да пуснем пауза на живота,
може би да спрем и да се разведрим.
Кафенето винаги ще отвори за нас своята порта
и ще отпрати надалеч сивия дим.
Кафенето на ъгъла работеше от години,
всеки клиент живееше различен живот;
заличаваше в сърцата тежките зими,
за да върне в душата жлъчния кикот.
Лунната соната
На лента – късометраж,
на фона на красив пейзаж,
под ореха със гъстата сянка,
на твоето рамо взимам дрямка.
Уморено, уморено ми е.
Но да знаеш как се чувствам с теб.
Не ща да изпускам живия ти поглед.
Дори за миг.
И дори и да сгреша, отново бих,
понеже пазя те в сърцето си
дори когато не бива да си там,
наречи го отживелици,
че пак копнея за твоя плам.
Пазя те макар споменът да е лютив,
а краят на приказката – несправедлив.
Винаги ще те пазя тук отляво,
дори сърцето ми несгоди да е таяло.
Когато няма какво да откриеш под слънцето,
не губи на надеждата късчето,
потърси нещо ново под Луната,
все пак за нея е написана соната…